Поучителна история за тиквата и дъба
Един американски юноша отишъл в Германия, за да следва философия. Той се срещнал с един популярен професор по философия и го запитал: Господин професоре, имате ли някакъв къс курс по философия? Аз желая да свърша курса на философията за шест месеца.
Професорът се замислил и му дал отговор: „ Имаме къс курс по философия, само че ще знаеш, че когато Бог желае да сътвори тиква, използва шест месеца. Когато желае да сътвори дъб, Той използва 100 години. ”
Човек посажда няколко динени семки и след няколко месеца от тях излизат дини. За какъв брой време могат да се задържат дините? Ако се запазят една година, по-късно ще видите, че те са изветряли, нищо не остава от наличието им. Същото става и с всички хора, които бързат, които желаят в малко време огромни придобивки. Те бързат да настигнат ония, които са пред тях, мислят, че са изгубили нещо, че са останали обратно. От доста бързане, те се изхабяват. Дето да погледнете, множеството хора са изхабени. Младата мома, младият момък, ученият са изхабени. Че са изхабени, познавате по намаляване на паметта им, и по това, че не утвърждават своя минал живот. Като стане на 100-120 години, ученият споделя: Какво получих от моята просвета? Старата баба споделя: Какво научих, като тичах след момците? Всички хора съжаляват, че не са употребявали младините си, както би трябвало. Грешката на момата не седи в това, че е тичала след момците, само че трябвало е да работи, да развие своя разум. Тя мислила единствено за обличане, да се хареса на момците, само че обличането не предава нищо на индивида. Грешката на момъка не е в това, че тичал след момите, само че трябвало е да работи, да развие своето сърце.
Откъс от “Божествената светлина ” – сказка от Учителя Петър Дънов, държана на 30 юли 1939 година,
